Нашият мозък притежава способността да задържа множество спомени. Изглежда обаче той не може да ги съхранява безкрайно дълго. Например Вие може никога да не забравите името на първата си любов, но винаги ще ви бъде трудно да си спомните къде сте си оставили ключовете. Защо забравяме подобни неща? Както знаете паметта действа, като първо регистрира информацията и по-късно я извлича: на единия или и на двата етапа нещата могат да тръгнат погрешно.
Нека първо да разгледаме провала на запомнянето. Информация, която е регистрирана зле, ще бъде трудно да се извлече. Например ще ви бъде мъчно да си спомните нечие име, ако не сте обърнали достатъчно внимание, когато са ви запознавали с този човек. Нека сега да разгледаме провалите при извличането. Една от причините е, че с времето запомненото просто избледнява особено ако вече не се "преглежда". Друга възможност е, че спомените се преплитат един с друг. Например може да не си спомняте къде сте паркирали колата си днес заради преплитането със спомена къде сте я паркирали вчера. И последно, тъй като повечето от спомените са свързани с определен контекст, промяната на контекста може да ви попречи да "извикате" спомена. Например може да ви е трудно да да си припомните името на някого от вашия курс по рисуване, ако се сблъскате с него в супермаркерта. Това се случва, защото в супермаркета отсъстват контекстуалните знаци, които обикновено се асоциират с този човек, а именно обстановката в класната стая, преподавателят и другите куристи.